Не съм, каквато си бленувал
насън и в розови мечти.
Но пътьом си откраднах лудост
(и Господ нека ми прости).
На вид съм най-обикновена –
не обещавам чудеса.
Но даже в тънките ми вени
кипи възбунена страстта.
Ще стигне ли това да мога
да стопля тъжния ти дом?
Пусни ме тази нощ, за Бога,
че иначе ще вляза с взлом
Публикувано от viatarna на 01.06.2012 @ 23:11:27