автор: osi4kata

Не съм стара, не съм и самотна.
Може би съм щастлива. Кой знае...
Често пускам във кухнята котва
напоследък. Не лъжа.. Така е.
Май пораснах. Не точно навреме.
Станах хрисима само привидно.
Да, децата са вече големи...
Не е редно "на бял кон"
да ме виждат.
Със девойчето в мен сме "на Вие"
през деня, ала нощем е друго...
Всяка нощ то от билето пие
и препуска навън като лудо.
Преминава гори и пустини,
прекосява дълбоки реки....
Неуморно девойче, прости ми,
че от теб се срамувам... Прости...
Ако искаш във мир да живеем,
през деня спи спокойно у мен,
а по тъмно със теб ще вилнеем.
Моят сън е на теб посветен...