автор: whoami

Аз не съм поет, аз съм безсънник
в сънна нощ превърнал съм деня,
в стихове пък нощите си тъмни,
тъй от мрака правя светлина.

Често на провали съм осъден -
бидейки безсънник, не поет
сладкия ми плод е тъй оскъден,
мъките родилни пък, безчет.

Писането участ е горчива,
пътят на перото ми - трънлив.
Писането бавно ме убива,
въпреки че ме поддържа жив.

Често ми се случва да роптая-
друг път бих желал да избера.
Днес ли ще е, утре ли, не зная.
Може да е след като умра.