Отшумя на перонната гара
онзи такт в коловозен триптих.
Край ушите отвя влакът стара
малка песен що с теб споделих.
Аз стоя с двете релси самотни –
след вагона ни сливат се те.
Ти остана в купето сиротна
в полумрака на сиво небе.
Продължаваш към своята гара,
но аз знам, че пътуваш със мен,
с един спомен и с крехката вяра
в нова среща в летящия трен.