автор: Albatros

В държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.

Камбаната ми бие твърде рано –
не съм със подходящото сако.
Нима ще зърна Димчо Дебелянов?
На Гео Милев страшното око?

Там Яворов е свел глава – и гледа
на Дора Габе в тъмните очи.
А Ботев буди райските говеда,
но стадото в хомота си мълчи.

Там Лилиев лови си пеперуди...
Срещу Ракитин влак ли изпищя?
А Далчев казва: – Всички тук са луди! –
и ги замерва с пръст и със цветя.

Вутимски на вечерен лов е – рисков! –
той Синьото момче преследва с дни.
С девизата си влиза Кирил Христов:
– Жени и вино! Вино и жени!

Там дядо Петко своя Пенчо хока:
– Чети бре, Пенчо!... Пенчо не чете.
Но Пенчо го прочетоха във Стокхолм –
и на бастуна му се поклониха те.

Там своя млад лодкар зове Багряна,
събрала в кок вакхически коси.
А Жълтата при Смирненски остана –
дори Москва, Москва… не го спаси.

В държавата на мъртвите поети
не може никой да нахълта с взлом.
Къде се бутам с моите куплети –
черноработник с кирка, чук и лом?

Там Александър Геров кротко пуши,
Ламар наточва нови две оки…
А Джагаров събра дор триста души –
на него туй му иде отръки.

Там Пеньо Пенев гръмко рецитира.
И Германов през Лонгоза сече.
Къде и аз съм тръгнал по баира
да пея с глас на пролетно врабче?

Там дядо Вазов ситно-ситно пише –
реди мъниста този Патриарх!
Е, може да не съм съвсем излишен –
вода ще нося, ще забърсвам прах.

Ще светвам, ще угасям полилея,
ще остря с ножа пачите пера.
На Христо Фотев водка ще налея.
На Добри Тонев риза ще пера.

А може и Вапцаров да съгледам
как влиза пак в ужасния тунел!…
Това ще ми е тихата победа –
да премета след взвода за разстрел.

Къде съм тръгнал с моите куплети?
Нима и аз обезумях съвсем?
В държавата на мъртвите поети
не се прекрачва като във харем.

Изписах името си – страх ме хвана.
Преглътнах тихо тръгнала сълза.
И мъкна! Мъкна своята камбана
към пункта за ръждиви железа.