Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 3
Всичко: 447

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: Milanov

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКакво си пожелах?!
раздел: Есета, пътеписи
автор: teAnu

Какво са приятелите много пъти съм си размишлявала. Минава и отминава една душа край теб. В един момент сте заедно, а в следващия сякаш е далееееечен свят, а ти си имаш други.
Но когато ги няма... ми е празно. Сякаш няма никой. Не искам други... но знам, че ще ги има.
Понякога копнея за друг живот. Искам динамика, екстремност... искам да усещам вятъра в лицето си... искам да виждам полъха на планината. Само 10 лицеви упори стигат, за да ме заредят със сила и ... желание(?). Само едното качване на мотора ми извиква порив да крещя срещу небитието с дрезгав смях. Ушите ми бучат, косите ми лепнат от мокрия въздух - но ми е живо, живо!

Как искам...
но това е сякаш друг свят...
Сякаш няма да го имам... Сякаш не мога.

Какво избрах?
И кога ли...

Един нищо и никакъв мотор :) !


Публикувано от mmm на 21.10.2004 @ 21:55:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   teAnu

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.05.2021 год. / 19:54:20 часа

добави твой текст
"Какво си пожелах?!" | Вход | 5 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Какво си пожелах?!
от Ufff на 21.10.2004 @ 22:20:20
(Профил | Изпрати бележка)
Да, защото движението е като...абе все едно си кентавър:)


Re: Какво си пожелах?!
от teAnu на 21.10.2004 @ 22:46:22
(Профил | Изпрати бележка)
Само че Кентавъра не лети.
Нека все едно сме друго... (усмивка)

]


Re: Какво си пожелах?!
от Hammill на 21.10.2004 @ 22:23:04
(Профил | Изпрати бележка)
"Минава и отминава една душа край теб."
Като казваш това се сещам за твърдението на Лайбниц, че душата е "монада без прозорци", нищо не може нито да влезе, нито да излезе от нея. Макар и Лайбниц да си има рационални и метафизически и съвсем не личностни основания да твърди това, то все пак си остава един образ изпълнен с доста хлад и меланхолия.

А моторът е много хубаво нещо, но той е и образ на бягството.
Обаче чрез него не можем да избягаме от самите себе си, колкото и бързо да караме...

Наколо все пак сигурно се крие приятел...


Re: Какво си пожелах?!
от teAnu на 21.10.2004 @ 22:44:50
(Профил | Изпрати бележка)
Бягството... да.
Вид свобода.

И от самите себе си не можем.. знам.
И приятели има, но сме сами, да. Сами сами сами сами сами... да...

Може ли огъня да бъде затворен в ледена черупка? Защо можем да не се подчиняваме на законите на Вселената? Огъня разтапя леда!!! Но аз виждам леда...
Филми гледаш ли? Гледал ли си "Белия Олеандър"?

]


Re: Какво си пожелах?!
от Dimi на 22.10.2004 @ 01:37:05
(Профил | Изпрати бележка)
И аз съм размишлявала по този начин, но накрая все избирах да не се замислям толкова много и си карах по старому, а то ме водеше до още по-трудни въпроси. Не можем да избягаме от отговорите. Ако ние не ги открием, те нас ще открият. Поздрави!


Re: Какво си пожелах?!
от RumyRayk (rumy_rayk@abv.bg) на 22.10.2004 @ 01:54:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=463&LangID=1
Следвай мечтите си, мила teAnu.
Живо, живо да ти е (тя и сладката ти физиономийка е екстремна;)


Re: Какво си пожелах?!
от victo на 22.10.2004 @ 09:16:10
(Профил | Изпрати бележка) http://sitekreator.com/victoria/main_page.html
Искам и аз нещо да кажа, но са ме изпреварили.
Присъединявам се към Дими.
и още-приятелите понякога неволно ни ограбват
а мотора е добър вариант, но не винаги помага...


Re: Какво си пожелах?!
от teAnu на 22.10.2004 @ 10:46:18
(Профил | Изпрати бележка)
Били ли са приятели, ако е ограбване? Не вярвам. Ако е истинско ти сам даваш - как може нещо да те ограби тогава, след като е подарено? На мен ми е мъчно, когато си отиват... А може никога да не ги е имало? Не, имало ги е, имало... просто в един момент пътищата се разделят.

]