автор: dbutanski

Искри над Бяла сипят се щедро,
грейва внезапно изтокът тук.
Радва сърцето името ведро,
стига слуха ни песенен звук.

Светят очите с плам във зеници,
дъхат косите свеж аромат.
Пърхат от тръпка вити ресници,
стан се възправя - жилав и млад.

Мостът над Янтра още пулсира -
жив е, тъй както много преди. -
Българска памет все ще извира,
радва ще скромно наште деди!