автор: nikoi

Закърмена съм с драматично мляко,
ала напук на лапите си падам.
Ужили ме любов. Не се разплаках.
Погалих смърт. И тя се изненада.
Отрових жлъч. И блесна в миг лютиче
и палнах заупокойни минзухари.
Страхувам се обаче да обичам,
защото ми присяда и ми пари.
След вечност ще съм светеща и лека.
Сега съм тежък минус. Наказание.

Във лапите ми се заби пътека.
Но болката вещае притежание.