автор: Kangalov

Отпътувах с поглед сред звездите
и там отворих сетивата си за теб,
но ме настигна спомена от дните,
в които бях пленен от бучка лед...
Отново спомени от някаква игра,
на жалкото споделяне и тръпка лека.
Глава приведох и погледа се спря,
на сянка изрисувана от лунната пътека.
А тази сянка приличаше на теб,
отново тайствена,не споделена...
Отново бе превърнала се в бучка лед,
заседнала дълбоко в душата наранена...

10.05.2012