автор: rudin

В брега на синята река,
в селцето китно, сред лъките,
момче със пъргави крака
по росните ливади тича.

Веднъж над селото видя
как рееше се волна птица
и то в мига си пожела
с криле простора да облита.

Със тях да стигне онзи връх
във ясен ден под снежна вежда
и там, останало без дъх,
да тъне в красота безбрежна...

Дочуло бе, че в таз река,
далеч, на островче, в забрава,
зъл маг със метрова брада
от билки чудесии правел.

Момчето лодката в смола
заляло и се запасило
с вода, храна и с две гребла
отплувало във утро сиво...

Където синята река
на три ръкава се клонила,
видяло в приказна мъгла
туй островче – едно котило.

В къщурка малка от бамбук
магьосникът варил отвара –
на бавен огън правел тук
от билки за момчето цяра.

Не го и питал как узнал
мечтата му криле да има?
Той цяла нощ отвара с кал
налагал здравата гърбина.

На сутринта – О, чудо! – там
крилете две от перушина
стояли. Негърче с там-там
прогласяло небето синьо.

Размахало криле възбог
момчето радостно, щастливо
и литнало над речен брод
в тръстики, над зелени ниви.

Летяло дълго в трескав шок
зареяно към планините
и кацнало на връх висок
във сняг и слънце – на мечтите!

И погледът му стигнал чак
морето във лазур безбрежен.
А после бавно нощен мрак
очите сини му замрежил...

Поуката е тук каква? –
Едно му дават, друго вземат.
Момчето имаше крила,
но нямаше очи да гледа.