автор: nikikomedvenska

Всяка сутрин е тук -
като кучка от Господ проклета,
до казана с боклук
с две съвсем парцаливи кутрета.

Уж е млада жена,
а видът й е тъй невъзможен -
с тия мръсни петна
и по старчески виснала кожа.

И подгънала крак,
тази циганска черна мадона
чака някой добряк
да й хвърли комат от балкона.

А в очите й, ах -
сякаш селски герани без плочи,
вие кучешки страх
и на капки душата й лочи.

До следобед, към пет...
Щом денят си допие кафето,
от кварталната смет
тя си тръгва със двете хлапета.

Ще я грабне нощта,
в някой срутен коптор ще я скрие,
пълен с чужди неща,
пълен с толкова глад и просия.

И додето навън
дрънка вятърът книжни доспехи,
тя ще моли насън
бог за кат неизносени дрехи.