автор: Paloma

Ще възкликна и аз
като Ленгстън Хюз:
" Сама - като чаша ром,
забравена на масата! "

Не като чаша с ром -
като чаша, изпита до дъно.
Даже струйка от питото няма,
даже капчица не е останала.
Тези, дето седяха на масата,
вече всичко изпиха.
Дали се харесвам такава? -
попитайте другата в мен,
тази, дето по детски
се смееше весело,
дето разхвърляше всичко
край себе си
и колекции правеше
от приятели само,
дето разсипваше шепи
със смях,
разлюлял до разпад
полюлеите!
Попитайте, моля ви, нея! ...