Поредната пролет отминава -
в залези утихват блянове,
очите чужди рани недовиждат,
но виждат чужди срамове.
И плахо прелистваме живота -
до края все сме недорасли,
в безсъници умираме самотни -
очакваме прераждане.
Дали го има и дали е бяло,
или греховете преживени
със всемирно огледало
някак си са отразени.