с тънък писец
от зеница
мигът бавно рисува
по ръба на нюанса малък щрих
от изящна извивка
внимателно почти неприлично
прокарва мисли
по очната линия на всеки детайл
едва докосвайки нежния мъх
на пространството
уловена топла вълна
между многото шумове
с фини очертания елегантно
прекроява тишината
до недостатъчност
и жадно изтича през топлината на пръстите
за да обуе високите черни токчета
събличайки всичко останало
обсебващо влиза под кожата
пролазва отляво
и спира дъха
до малката бенка на върха
на устните...
моите почитания, сър Коен...Leonard Cohen - You Have Loved Enough