автор: joy_angels

Рано ми е да те сричам сутрин,
но е време – щом е понеделник:
гледам те в очите като куче,
на-на-никам нещо а’капелно,
пърхам, въздуха газирам
с хиляди мехурчета в зелено,
май че май с любов ме е гримирал,
но не е измама туй, че в мене
мед от цял пчелин попил е
с дъх на гривести акации –
вместо капучино нося вино,
за да надвием тази гравитация
и да забравим този свят порутен
внезапни, голи, онемели,
аз – щастлива, че е сутрин,
ти – щастливец в понеделник.