автор: Kanegan

Небето притъмня от болка, лятна вихрушка сля във сива фурия небето и полето.Вятърът засвистя на дъждовна флейта, като палавник се заигра с листата на дърветата, огъна тревите в захлас.Гърмежите огласиха жълтото поле, разпра се от болка простора и заваля като на филм.
Дъждовните капки падаха в надпревара в неравноделен ритъм като оркестър, който задава дъждовни въпроси.Налудува се бързо и спря.Замириса на влага и майски треви, на шума и окъпана земя.Перуниките ухаеха по- силно, надпреварвайки се да ръсят аромат сред акациите.Тревите отърсили листа от влагата запазиха росните си бижута във вечерния хлад.Славеят извиваше своята мелодия и се радваше на окъпаната природа.Луната болна и бледа разкъса облачните ризи и като лице на клоун загледа надолу.Отразяваше земната суета и припалваше първите искрящи звезди по тъмнеещото небе.Сякаш времето в този миг носеше послания от безвремие.Градската суета, събрала накуп толкова сърца, ги бе обезличила, но квантовия преход бавно ги будеше за ново съзнание.