автор: petinka

Ти ли си онзи мъж - пълноводна и смела река,
дето подкова за щастие носи - да я чукне на прага,
онзи - мило сервиращ с усмивка кафе в утринта...
Ти ли си звездния лъч, скрит в любовния жезъл на мага?

Ех, къде ли не търсех прегръдки, уют, топлина,
дори на сърца да отворят със смелост почуках,
много пантофки изтърках от танца до сутринта,
но единствено чувах плачът на дъжда - като сълзи, в олука!