автор: jollyroger

Най-синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз
със самочувствие за Вечност
във божията Летопис...

Най-синьо е морето вечер,
когато гларусни крила
тревожно носят отдалече
над него синкава мъгла...

Най-синьо е морето вечер
и по трептящата му гръд
пренасяш своята човешка,
неясно замечтана скръб,

защото си разбрал,че вечер
когато сенките растат
е времето разделно вече
дошло за тръгване и път;

и там където се докосва
небето в сините вълни
не свършва твоят път, а почва,
но кой да каже: “ Остани!..”

д-р Коста Качев