когато няма думи
ти си в безопастност
скрит зад обещанието
повече никога
никога е място
където
празнотата е обвита в хартия за печене
а хората риби се плъзгат около мен
и хвърлят хайвера си във водите на вятъра
вятърът бере цветя и ме чака пред къщи
пиша цветята с инициали
а разумните им цветове ме заливат
залива ме
червенината от бузите на любовта
и смехът от напукани устни
се слива с подигравката на ехото