Улови ме! Не виждаш ли?! Аз съм –
снежнобелия ангел през дните ти,
прелетял над тъги и опасности,
скрит в немирния кичур в косите ти.
Обърни се на вътре към себе си,
виж ронливия облак надвиснал.-
Аз съм там и се спускам по хребета
на най-пъстрите, трепетни мисли.
Китка здравец забождам на прага ти
и преливам с любов – пълна стомна.
Заключи ме тъй светла и блага
със златистите пафти на спомена!
Радостина Драгоева
април 2012 г.