Аз съм най-малкото камъче. Невидимо.
И същността ми е невидима. Мека, ранима.
Вечер плача. Мислят, че реката е придошла.
На сутринта търсят следи от дъжда
или пък се чудят дали е свежа роса.
Няколко острички ръба,
достатъчни за квалификация.
Не се търкалям, пътеките ми се виждат
концентрични. Имам криле на пеперуда,
но никой не знае за тях.
Прозрачни са, без спектър.
Времето няма да стигне.
След това има ли значение, че съм
най-бляскавата звезда в колана на Орион?
Все питанки. А отговорът е някъде в същността.