автор: severianin

Не ми харесва този свят, роден
за подлост и лъжи, за гняв и мъка,
и съм решил да сътворя за мен
друг свят със друга плът и друга тъкан.

Там аз ще бъда Саваот и аз
в скрижали ще оставя в планината
законите на висшата си власт.
И те ще надживеят времената!

И не от пръст, и не от камък бял
ще изградя света, за който пиша –
аз имам друг, по-фин материал,
а грапавият камък е излишен.

От вечността, която преживях,
съм скътал нещо, то ще е основа
на моя свят без злоба и без грях,
без подлости, без примка и отрова.

По миг от всеки час съм съхранил,
когато съм се радвал или плакал,
от всеки час любов – по спомен мил,
частичка светъл ден, троха от мрака;

валяха ме различни дъждове –
запазил съм по капчица от всеки,
по ден от всички прежни векове,
от всички странствания – по пътека;

от всяка радост по усмивка взех
от всеки път изминат – по прашинка,
по тръпчица от всеки свой успех,
от всяка дълга зима – по снежинка;

и много още – шепот, тишина,
отблясък от звезда в безлунни нощи,
и слънчев лъч, и ласка на жена,
и стари имена... О, много още!

И всичко, съхранено в мен, боли
и чака да е в свят пресътворено.
Но аз не бързам! Питам се дали
това, което съм събрал у мене

би се изляло в свят, какъвто аз
мечтая да създам със порив ясен
– да имам в този свят върховна власт –
свой личен свят, като мечта прекрасен.

Дали, дошло от мътни времена,
това, с което своя свят ще вая,
не носи отпечатък от вина
и не съдържа в себе си и тая

злокобна тлен със аромат на грях
и спомена за всичко земно, гнило,
и тиха подлост, и потискащ страх,
което чистотата би вгорчило?

И няма ли накрая да създам
света си като тоя – сляп и беден,
предателството да вирее там,
омразата да ражда вихър леден?

Навярно ще е тъй. Не виждам как
с неща, дошли от моята вселена,
бих вдигнал тука свят с обратен знак –
такъв, каквато е мечтата в мене.

Дали ще се роди светът такъв –
кристално чист, единствен във Всемира?...
Аз мога да започна – имам стръв.
Съмнението... Само то ме спира!