автор: silvia_0505

На кого си потебна, любов?
Истеричният смях на някоя блудница,
със пари се купува, до гроб.
Идеалите твой - безумни са!

Щом си с пълен портфейл и търбух,
съвестта ти по-лесно заспива...
И на мъдрости всички на пук,
не преследва те - яростна, дива.

На кого си потребна, мечта
малка, крехка и тъй непрактична?
Полет трябва ли, щом след това
те обгръща реалност себична?

На кого си потебна, душа -
апутирана, смачкана, жалка -
да болиш щом поквари те грях,
да се радваш на толкова малко?

А "морал" или "нравственост" - смях -
Кой ли думи такива разбира?
По -добре говорете за "страх",
той в сърцата на всички пулсира.

В свят измамен, с красиви лъжи,
демон - дружески,волно се киска...
Смрад, поквара - животът кипи...
Царство Божие кой да поиска?