автор: Light

Никнат крилете ни...
Така боли...
В светлината изгаряме
заедно с мрака си.
Слънчеви лъчи поглъщат
грешното ни минало.
А душите ни мечтаят
да се върнат в светлината.
Любимата, нежната, мирната...
Прекрасен свят.
Лазурен, чист, свободен...
И след всеки опит за летене,
смазващата карма ни запраща
във гнездото нечистото
с тръните и бодлите.
Но надеждата все е в очите ни.
Както звездите в небето мистично.
Любящо сърце ни зове
нейде там в безкрайното вечно.
Копнеж по дом лазурен,
светъл, чист, безбурен...
Там живеят Разум и Любов.
А тук е джунгла...
Докога ли?
Дори земята не иска повече тъмното.
Своя възлюблен тя вечно зове.
И в светлата мантия звездна
мечтае отново да се облече.
Ще се сбъднат ли мечтите ни?
А крилете ни растат ли растат.
И боли... и боли...

21 април 2012