До прозрачност сънят изтънява.
Къса се.
Тук-там парченца остават.
Нажежени до ледено-бяло:
парят.
Изгарят.
До сляпо разтапят зениците,
а сънят продължава: назад.
Все назад.
Kъм ухнал гюл,
люлка от цвят – за пчели и за птици.
Към бащина порта
от топла обич презряла.
Към сребристо прохладна лозница –
коластра от слънце в зърната събрала.
А сънят изтънява.
Къса се.
Пари.