автор: Mojsei

Една специална ХуЛа, предизвикана от някои коментари

Българинът мина на диета,
като норма в демокрацията приета,
а на мен се падна тази чест
да говоря за света злочест,
че в съвременния прагматизъм,
обещаващ пак измислен оптимизъм,
често среща се комизъм
върху фона на трагизъм.

Ах, за бога, господа,
кой говори за беда?
Тя реално съществува
и човек от нея се срамува
и тогава - за утеха,
моите приятели - поетите, приеха,
вместо да тръбим за грях
да превърнем съдържанието му в смях.

Няма да кривим душата -
на нашенци усмихна се съдбата
и ето - виждам българина сит,
показващ традиционен апетит,
че взе да мисли другояче
и казва, че народът ни обаче,
бил премного търпелив
и в добавка - мързелив...

Ах, за бога, господа,
кой говори за беда?
Българите днес са в кръговрат,
в който преспокойно мрат,
а водачите зелени
до ушите са засмени
и препускат като птици волни,
че от всичко са доволни.

За любов певците пеят,
правейки успешна далавера
и изкуствено се смеят,
че им липсва истинската вера.
Ах, за бога, господа,
туй приемам за беда,
че в подскачащи младежи
виждам погледи невежи.

Бъдещето ни представят като идеал,
неграмотни, самозвани политици
и твърдят - решение той би дал,
само да ги няма днешните циници.
Ах, за бога, господа,
туй направо е беда,
че народът без водачи
няма накъде да крачи.

За любов и смях прегради няма,
но създадена е нова - страх,
за да може в тази яма
слабият да среща своя крах.
Ах, за бога, господа,
тук е днешната беда,
носеща ни примирение
в традиционното търпение.

Ах, за бога, господа,
философски на бедата казвам:"Да!"
и в стиха ми всеки грях
се превръща - щом узрее, в смях.
Който претендира за поет,
със смеха да е зает
и чрез тази сила в обществото
ще градим на индивида естеството.