Спиш ли моя малка, сладка
Още ли сънуваш оня сън
В който като листче от тетрадка
носиш се през преспите навън.
Духа зимен вятър, сняг снове къдели
ала ти се носиш, през полета бели,
през гори, долини, хребети, върхари
качваш се по сиви, дяволски чукари.
Слизаш над морето, плисва те вълна
блясъче откъсваш от една звезда.
И какво момиче, дириш в твоя сън?
И защо се скиташ, все така навън?