Вятърът дъжда отнесе,
с усмивка огъня раздуха,
а после чу се тиха песен…
Ала китарата е куха
и много й отива даже
по нея дъжд да трополи…
И как на вятъра да кажеш?
Той плези се и шумоли
на планината във полите
и брули ядно по върха…
Но щом и той се измори,
ще седне кротко до пръстта,
във огъня ще се заслуша
и в песента му ще се влюби.
А аз ще плача за дъжда,
от себе си изгубена.