автор: galiakara

/новела/

Наталия взе сина си и го запозна с двамата чичковци, които ги отведоха до дома им. Гьорго не закъсня да се пошегува и с него:
- Слушай приятел, как е в градината? Има ли готини гаджета? Аз на твоите години имах две. С едната си говорехме за футбола, а с другата- за рисуването. Трудно ми беше да избера коя от двете ми харесва повече, докато накрая се насочих към трета. Ти как я караш?
Момчето въобще не се стъписа от въпроса, а много спокойно му отговори:
- Горе - долу и аз съм в същото положение. Двечки се въртят около мен, но аз си харесвам повече Мария. Тя е по-мъжко момиче. Играе с нас момчетата и се бие с момичетата. А другата, Ели, е по-красива, но е много скучна и доста надменна, защото баща й има кораб.
Всички в колата прихнаха в смях.
- А, зарежи я тази горделивка! Да ходи да си пътува с кораба!- опита се да отговори сериозно Гьорго, но беше трудно да се въздържи и се разкиска. От мен едно да запомниш- красивите жени са радост за очите, но добрите- за сърцето. Вторите да търсиш. А ако ти се случи да е като майка ти- и добра и красива, да знаеш, че ще си най-щастливият мъж на света!
- Абе, Гьорго стига си мътил главата на детето- обади се Стелио. Не виждаш ли, че е малък още!
- Как малък? Влезнал е в шестата, нали така приятел? - той шипна Серьожа по нослето. Не слушай Стелио. Мен ще слушаш! Аз ще ти бъда преподавател по практика в живота! Съгласен?
Серьожа погледна майка си, явно търсещ помощ в отговора. Тя се усмихваше.
- Съгласен! - отсече той. И кога ще ме научиш?
- Честно казано, ще отнеме някоя друга година. Тези работи не стават бързо. Нужно е търпение! А засега те оставям в ръцете на мама, която също знае какво прави. Ще те поема, когато тя ме повика. ОК? А ти докато отново се срещнем, гледай да си наясно коя ще избереш.
- Добре! Ще се постарая!- съвсем сериозно отговори момчето.
Още щом останаха сами, Гьорго подхвана разговор. Всъщност той не беше спрял да говори. Но сега тембърът на гласа му прозвуча по-различно:
- Приятел, познаваме се отдавна и мисля, че имам право да ти кажа две приказки на кръст. Чувствам, че започваш да хлътваш яко по тази жена, но имай предвид, че реакцията на родителите ти няма да бъде положителна. Познавайки техните разбирания, ще срещнеш трудности. Затова те съветвам да помислиш много добре преди да направиш първата крачка към тази връзка. Нямаш право да забъркваш момичето, да й даваш празни надежди, защото ми се струва, че е сериозна жена, а има и една голяма отговорност- детето си. Така че- три пъти премисли и тогава отрежи!
- Прав си, но вече съм решил! Ако и тя ме харесва и иска да бъдем заедно, ще опитаме. Изпитвам силно сексуално влечение към нея, но искам да я опозная по-отблизо, като характер, като човек и тогава ще покаже как ще продължим. Аз почти нищо не знам за нея, нито тя за мен. А детето за мен не е пречка, а радост!Не е ли така?
- Така е. Но- за теб... не забравяй и една важна подробност. Тя е на чуждо място. Няма си никого. Освен ако не `изкочи`от някъде бащата...Защото всемирно известно е, че жената не си прави сама децата. Все някой мъж й помага... Да не стане да се влюби в теб и после да я зарежеш. Не сме от този тип мъже, нали? Затова бъди внимателен. А на вашите все още, не казвай. Да видиш как ще потръгнат нещата, па ако трябва ще дойда да те подкрепя, когато решиш да им съобщиш. Защото съм сигурен, че ще има буря...
...Минаха няколко месеца, през които Стелио често се отбиваше в бара. Ушите и очите му бяха на четири. Попиваше всичко, което беше свързано с Наталия. Отношението й към клиентите, сервитьорите, шефът й. Случи се още два-три пъти да я закара до градината. Говореха по различни теми, но най- интересно му беше да слуша нейните разкази за родината й.
Поканиха го с малкия на вечеря. Беше в почивния й ден. Той взе букет рози, а на Серьожа една електронна игра. Знаеше, че имат лаптоп.
Наталия беше приготвила традиционни руски ястия- борш и пелмени. За първи път ги опита. Харесаха му. Докато тя нареждаше трапезата, те с малчугана се заеха с футболната игра. Забавляваха се от сърце. Крещяха, когато вкарваха голове, ядосваха се, когато губеха.
На масата се шегуваха непрекъснато кой в какво бил по-добър. Прекараха една много приятна вечер.
Когато Серьожа си легна, те двамата останаха в холчето да си побъбрят на кафе. Наталия дълго му говори за семейството си. Спомена и за бащата на Серьожа, който бил `добро момче`, но много слабохарактерно и попаднал под влиянието на наркотиците. Провалил си живота, а и техния. Изгонили го от работа, шляел се по улиците. Нейният баща бил бивш офицер в пенсия. Изгонил го от дома им, но той продължил да им досажда, докато един ден я причакал на улицата. Скарали се, той й посегнал. Като разбрал това, бащата подал жалба в полицията и го прибрали`на топло`.
- Затова реших да се махна от там. Подадох молба за развод, взех детето и дойдох тук. Родителите ми, естествено, отначало се възпротивиха. Страх ги беше, че няма да видят повече внука си. Както и стана. Вече повече от три години не сме се виждали, освен по скайпа. Доволни са и на това...Радват се, че сме се устроили и сме добре. Разводът ми бил излезнал.
Очите й овлажняха. Стелио седна до нея и я прегърна. Тя кротко се сви между широките му рамене. Нататък всичко стана толкова естествено, както става обикновено между младите хора, които се привличат и харесват... И оттогава, бяха неразделни.
Наталия сподели с Димитри за връзката си и той пусна всичките си `агенти`, за да проучат Стелио. Чувстваше се отговорен за това момиче. А и то си заслужаваше.
Оказа се, че всичко, което имаха като информация, е верно. Човекът беше добър в работата си, без досие в полицията, от семейство на учители, които преди години са дошли тук от провинцията. В момента и двамата бяха пенсионери. Стелио беше второто им дете. Имаха и дъщеря, омъжена на о-в Керкера.
Наталия се очуди как е успял да научи такива подробности.
- Димитри, ако Стелио разбере, че си го проучвал, дали няма да ми се разсърди?- попита го Наталия, когато й съобщаваше наученото.
- Остави на мен това. Направих го дискретно. Но и да разбере, нека знае,че не си сама. Ние сме твоето семейство и няма да позволим никой да си играе с теб и детето!- беше категоричен той.
Винаги, когато беше свободен, Стелио отиваше до бара, изпиваше една бира и чакаше Наталия да свърши смяната си и да я закара да вземат малкия. После или хапваха някъде навън или си приготвяха нещо у дома. Серьожа беше свикнал с него и му се радваше когато беше с тях. Не беше достатъчно голям, за да си обясни защо толкова обича този мъж, но чувстваше сигурност, когато се държеше за неговата силна и топла ръка.
- Стелио- каза му една вечер той- децата в градината ми казаха, че имало голямо виенско колело в парка на Глифада. Искаш ли някой път да отидем? Никога не съм се качвал.
- Нямаш никакъв проблем, юначе!- веднага се съгласи мъжът. Само да видим кога ще почива мама и считай, че сме отишли! Струва ми се, че и ти като мама обичаш висините, а?
Детето го погледна с обожание. Майка му крадешком се усмихваше. Значи, е съгласна.
/следва продължение/