автор: severianin

“Сънят е странен персонален свят...”
Робърт ХАЙНЛАЙН

Кой съчинява сънищата? Кой
командва цеха за миражи в мрака?
Зад клепките ми сънният покой
е илюзорен свят. Но скъп и чакан...

А оня, дето вае този свят,
заселва го със сенки и видения,
прибавя аромати, звуци, цвят –
той знае повече за мен от мене.

Той вика образи от плът и кръв,
сред моя ден до пепел догорели;
той рови в дън сърцето ми със стръв
за спомени и болки неизтлели;

той връща миналото ден по ден,
на мъртви чувства дава нова сила...
Нима той знае по-добре от мен
какво душата здрачна е таила?

Как връща отлетялото за миг,
как може скритото у мен да види,
как чува моя ням прехапан вик
и как лекува болки и обиди?

Не зная ни къде, ни точно как,
ни кой за мен съня ми съчинява,
но тоя свят в припадащия мрак,
дори да е миражен, е забрава.

И аз прекрачвам простия му праг,
в нощта юздите на съня улавям...
Не зная кой го праща тук и как,
но който и да е – го благославям!