автор: roza1

Раздаде партитурите живота -
засвири магнум опус Пролетта.
Опънали до края струните
сияят птици пъстри и цветя.

И този бистър поглед на небето
проникващ в дъното на същината
бележи ми неделята със смисъл
повежда ме по ноти през тревата..

Какво е нужно, за да затрепти
на чувствата ми тетивата
и Слънчев диск да заблести-
щастие да лумне във душата?

Любовта разресва своите коси
на първи ред в неделята застава...
И опусът започва да звучи
в неделя, като Великденска камбана...