автор: anonimapokrifoff

Имало едно време един цар и една царица,които властвали над двайсетина близки роднини. Двамата много искали да си имат детенце, молбите им били чути от когото трябва и им се родило момиченце. Кръстили го Нора. Когато на 40-ия ден пристигнали орисниците – баби, лели, вуйни, стринки, - всяка пожелала на новороденото от хубави по-хубави неща. Само една – трета братовчедка на балдъзата на прачичото по майчина линия на родилката, казала: „Когато Нора стане на 20 години, ще се убоде на роза, ще си загуби ума, ще срещне старец и ще се ожени за него.”
Царят и царицата много се уплашили – те и без друго не обичали бабишкерата с бели косми по брадата, а сега направо я намразили, но запомнили предсказанието. Още от кошчето учели Нора колко хищно и страшно нещо е розата – тя се превърнала за семейството в табу, а семантиката на думата била натоварена с фатализъм и краен нихилизъм. Страхът и на тримата бил толкова голям, че започнал да пречи на социалните им функции, а придворният психиатър се принудил да им постави диагнозата розафобия акута.
Двадесет и пет години преди това вещицата Агата, на която всички още тогава казвали Баба Ага заради напредналата й възраст и зло сърце, най-сетне се сдобила със синче и го нарекла Иван. Тя била издънка на стар еврейски род, но нито един от познатите й не смеел да спомене произхода й от страх да не го обвинят в антисемитизъм. Колкото лоша била към другите, толкова добра била към Ванчо, но не и мека – дори и той не можел да властва над нея: волята й била изкована от сплав, непозната нито на древните, нито на съвременните металурзи и най-вероятно имала извънземен произход.
Когато Ванчо прехвърлил 35 години, й довел снаха, но Баба Ага сравнително бързо я отпратила по живо, по здраво обратно в дома й заедно с придобитото от законния брак дете. Майка и син заживели отново в пълна съвместна хармония: тя му казвала какво да прави, а той отговарял „Добре, мамо”.
През това време Нора растяла и, разбира се, била хубава: имала бяла кожа и червена коса, с която нямало как да остане незабелязана. Родителите й били изключително либерални – позволявали й всичко без контакта с рози. Не й се скарали, когато за първи път се напила със смес от водка, ракия и текила; останали си мили и разбиращи дори тогава, когато се напушила с марихуана и била сполетяна от увереността, че е зелен скакалец – при възторжените си подскоци из хола счупила скъпия лампион, подарък за сватбата на царя и царицата от вуйната на стринката на баба й.
Нора се увличала от латиноамериканска литература и алтернативна музика. Стилът й на обличане бил уникален и неповторим: плавна еклектика между хипи, метъл, пънк и гръндж. Харесвала шантавите бижута и точно такива момчета. На 20 вече била със сериозно гадже.
(Дотук в историята няма нищо магично, но да не забравяме, че тогава било социализъм, макар и краят му: хората живеели нормален и спокоен живот, а този факт игнорира необходимостта от вълшебства. После внезапно дошла демокрацията и нещата се оплескали.)
Любимият на Нора имал рожден ден, тя му купила изискан огромен сребърен пръстен с череп и кости, но малко преди мястото на срещата се сетила, че би било много шик да му поднесе и цвете. Близката градинка цъфтяла като за световно и тя посегнала към най красивото – пищно и с тъмночервени кадифени листенца. Откъснала го, без да осъзнава, че е роза. То впило шип в безименния пръст на лявата й ръка, тя изпищяла „Маамка му!” и се опитала да спре кръвта. „Ето Ви кърпичка, госпожице! Боли ли Ви много?” – мъжът бил нежен, любезен и въобще не приличал на старец. Разговаряли десетина минути и с изненада установили, че им е изключително приятно да са заедно. Уговорили се да се срещнат на следващия ден.
Нора и Иван станали неразделни, а гаджето й като по чудо било изтикано в периферията на нейното внимание, а много скоро естествено и безпардонно било изритано и оттам. На Нора хич и не й пукало на колко години е Иван, с него било интересно и толкова по-забавно, отколкото с връстниците й. Говорели за какво ли не: тръгвали от „Малкият принц” и стигали до „Светът е широк и чужд” на Сиро Алегрия. Иван й казал, че библиотеката му заема цяла една голяма стая и че притежава пълните съчинения на Маркес и Амаду – Нора с радост отишла в дома му да ги види и останала там: както си мислела, завинаги.
Баба Ага била бясна, но преглътнала стоически сватбата на сина си като врял картоф. Майката на Нора плакала, а баща й бил крайно недоволен, че дъщеря му се жени за набора му, но все пак играл сиртаки и дори добруджанска ръченица.
Младоженците заживели, сякаш са сами в красива омагьосана гора, а друг не им и трябвал. Баба Ага била в своята си къща, но имала едно вълшебно ключе, с което можела да отвори всяка врата. Ни в клин, ни в ръкав се натрисала в дома им, нощем задължително проверявала дали Ванчо е завит – издърпвала одеялото, опаковала сина си като пашкул и оставяла Нора да зъзне. Денем му носела супичка, варяла му чайче и го разтривала с камфор, натискала с лъжица езика му и го карала да каже „а-а-а”, за да види дали гърлото му е червено. Редовно подправяла и яденето, и пиенето на сина си със свръхдоза майчина любов, но това не помагало и тя вече не чувала от него „Добре, мамо”. Баба Ага се изнервила не на шега и решила да се вземе в ръце.
На Нора също сериозно й писнало. Един ден, като чула, че дъртата пак е дошла, съблякла се чисто гола, излязла от спалнята и казала: „Синът ти ще свърши след около 15 минути. Ела тогава.” Баба Ага си изяла синтаксиса, яхнала метлата и се спряла през девет царства в десето - чак на Канарските острови. Там се почудила дали да не се попече топлес, но после си казала, че би трябвало да е безкрайно възмутена и скръбна: затова повикала един кит, накарала го да я глътне и прекарала 40 дни в творческо уединение, като редовно изсипвала сода бикарбонат, за да неутрализира стомашната киселина на добичето, защото изпаренията й пречели на ръзсъжденията. След като стигнала до фундаменталния извод с коя точно глава мисли синът й и че горната му е дървена, злата старица била готова да убие слона с прашка. Щяла да покаже тя на безсрамната червенокоска кой кой е. Погъделичкала отвътре кита, той я изплюл, метнала се на метлата и се прибрала.
През това време Нора и Иван си живеели, гукайки си в не особено просторно, но уютно гнездо. Младата жена не се замисляла, че баба Ага е неин антагонист, нито подозирала, че тя разузнава и получава сведения за нея, невинната жертва – точки 4 и 5 от класификацията на Проп за функциите на персонажите от вълшебните приказки. Лошата баба подшушнала на сина си, че булката му от време на време се вижда на кафе с бившия си приятел, но това, колкото и да е невероятно, не дало никакъв резултат. Тогава тя се промъкнала тайно в апартамента им и наръсила прясно сготвения паприкаш със сол от Долината на Голямата Скръб. Нора потънала в нелечима депресия – замислила се, че е доникъде с професионалната реализация, че е женена за един старец, който ще става все по-стар. Един ден си накривила червената шапчица и почнала редовно да носи обяд на баба си, която живеела в края на гората – така срещнала Вълка Единак.
Иван си казал, че стига е дремал под полата на жена си, и тръгнал за гъби, но в друго залесено място. Там намерил Зелената Мухоморка, която се била престорила на Печурка, като си намацала с кафяв молив за вежди пластинките, и дори давала вид, че е проядена от червея на съмнението.
Дали за всичко това била виновна солта, или просто гаранционният срок на любовта им е бил изтекъл? За беда на Баба Ага до раздяла не се стигнало. Нора си дала сметка, че Вълка Единак няма да си смени амплоато и ще си остане такъв, а Иван като опитен гъбар преценил, че Зелената Мухоморка може и да мирише приятно и вероятно вкусът й си заслужава, но едва ли ще оцелее, ако я опита.
Но злото тегнело над тях и ей сега – след малко – ще се стовари на главите им. Баба Ага толкова много се разлютила от поредния си неуспех, че на стогодишния й нос изникнали едри космати брадавици, а на къщата й пораснали кокоши крака. Но тя не била нито вчерашна, нито онзиденшна: измъкнала едно перо от китайското си пухено яке, омагьосала го и го духнала, а то паднало върху една червена ябълка – баба Ага изкрещяла „Еврика!” и я превърнала в Ябълката на Раздора. Лукаво поканила сина и снахата, разрязала я и им подала по една половина. Щом Нора отхапала, веднага й дошло наум, че ако плодът бил цял, щяла да направи като в песента „Мятало Ленче ябълка”, но веднага се сетила, че както е без късмет, той пак ще падне на старец, ама този път освен него и майка му ще трябва да търпи и мечката. А Иван с първата хапка още си казал, че жена му вероятно боядисва косата си с „Лондаколор” и е крайно време да я смени с някоя по-натурална.
За да се подсигури напълно, жлъчната старица освободила Злия Дух, който държала затворен в прашно лимонадено шише от времето на Първата световна война, и му заповядала да се всели в двамата. Оттук нататък те започнали да се карат непрекъснато: всеки крещял, че е по-хубав и по-умен от другия. Баба Ага хихикала доволно и дори спряла хапчетата за кръвно, които пиела повече от петдесет години. Накрая съпрузите отишли в Палатата на Разделите и се развели.
Иван пак започнал да повтаря „Добре, мамо” и дори прибавил „Както кажеш, мамо”. Майката и бащата на Нора за наказание я затворили в Абаносовата кула на Самотата, но много скоро й разрешили да излиза от нея, само че тя винаги се завръщала там като птичка в кафеза си. Баба Ага не успяла да убие докрая надеждата в нея и Нора продължавала да търси принца, но все попадала или на слугата му, или на шофьора, а в най-добрия случай – на готвача му. По-дълго се задържали един художник и един звездоброец: първият й рисувал дъгата, вторият й свалял звездите, но и двамата уточнявали, че връзката е без ангажименти. Тогава тя се усамотила в кулата си и се заклела да не излиза никъде, но впезапно се появила Феята на Вечната Младост, наследница на родовете Лифтинг и Липосукция и трета братовчедка на шуренайката на дядото на Нора по бащина линия. Феята хвърлила един боб, зацъкала на швейцарски и казала, че тука има черна магия. На следващия ден се върнала, като носела вълшебна кутия, която нарекла лаптоп. Убедила заточеницата, че й е време да влезе в световната мрежа и да си топне въдицата във виртуалното магическо море Трипътидабълюдотгепимедотком.
Не се наложило Нора да чака дълго – разнокалибрени рибоци кълвели като полудели, но никой от тях не бил принцът. Тя продължавала да си седи в своята кула, а косата й растяла, растяла и растяла. Накрая станала толкова дълга, че достигнала чак до Испания. Там на виртуалния плаж спял принцът след нощна смяна, защото бил барман. Родом бил от Царството на Стоте Воеводи, но го бил напуснал, тъй като това е задължително условие за героя на вълшебна приказка не само според Проп, ами май и според Джани Родари. Та косата намерила принца, един кичур се протегнал и го погъделичкал по носа. Той кихнал и се събудил. Изобщо не обърнал внимание на препълните си с риби, сирени и даже русалки мрежи, ами се вторачил като ударен с мокър парцал в профила на Нора. Неговата орисница била предсказала, че ще се ожени за червенокоса жена, която има бенка като звезда на лявата си гърда. Това бил и първият му въпрос, а Нора отговорила с да. Принцът много се зарадвал и й написал, че тя е Неговата Жена. Чатили си няколко часа, после се метнал на белия кон за международен превоз на пътници и запрепускал покрай червената коса. Когато стигнал кулата, царят и царицата се заинатили, заключили вратата и не го пуснали при дъщеря си. Той много се ядосал, но Нора му казала да използва косата й вместо въже и така принцът се изкачил при нея, целунал я и кулата й станала тясна, защото разбрала, че на 40 животът едва започва.
И всичко било по мед и масло, както е в приказките. Ама да не мислите, че Баба Ага спяла? Макар и заета да воюва с нова снаха, тя прегрупирала силите и пратила на Нора и принца лошите Климакс и Импотенция, за да им отровят щастието. Но тогава се намесила Феята на Вечната Младост – щом я видели, Климакс си глътнал горещите вълни и хукнал да се обръсне, а на Импотенция й скочил тестостеронът и тя се втурнала да променя името си на Ерекция.
Нора и принцът вдигнаха голяма сватба – и аз бях там, ядох, пих и се веселих . Този път майка й само се просълзи, а баща й освен сиртаки и добруджанска ръченица игра и „Ганкиното”. А Баба Ага замалко не се пръсна от яд – пак пие хапчета, но този път и за нерви, и за оросяване на мозъка, макар лекарите да не са много сигурни, че й е останал такъв. Младоженците си народиха дечица, обаче не допуснаха до тях злата орисница – трета братовчедка на балдъзата на прачичото на бабата на Нора по майчина линия.