автор: nikikomedvenska

Препълнен беше храмът тази вечер,
пращяха глухо старите му кости.
Една молитва всеки сам изрече -
кой пазил, кой не пазил свети пости.

И не че някой бе дошъл за чудо...
Свещиците се давеха във бяло.
А ние всички - слепи от заблуди,
забравихме защо сме се събрали.

На грешника какво ли му остава -
да си напълни с `имане очите.
Ний ядохме и пихме до забрава
и три пъти си казахме "Честито!".

А беше нощ... И тегнеше небето,
набъбнало от мъка - ще се пръсне.
Безсилен Господ плачеше, задето
синът му не поиска да възкръсне.