Ела при мен, подай ръка,
не казвай, че изгубени
сме с теб, щом имаме река
и мост за двама влюбени.
На него, моля те, да спрем,
край нас ще бъде бяло
и само вятърът, съвсем
детински оглупяло,
ще се премята на брега,
и с пълни шепи сняг
ще ни замеря. И в снега,
и в падащия мрак
отчаяно ще те целуна.
Ела, подай ръка.
Ще бъдем двама и безшумно
течащата река.