автор: traveling_musician

Мое малко момиче, днес ставаш на осемнайсет.
Няма да има вече "здравей" пред входа училищен.
Аз знам как да посрещам, но от утре - край!...
Някой друг ще те посреща
много по-истински...

Ние бащите сме раздрънкани струни и бардове.
Във анонимни дуели с живота кръстосваме музи.
И колко често уж кавалерски сваляме гарда,
без да видим краха си,
потекъл по детските бузи...

Не зная такова изкуство, преобръщащо всичко...
А точно сега ми е нужно да не съм дърт или ням...
И не за теб, мускетарке, а за мен подарък днес искам -
да съм твой пълнолетен баща...
Да съм Д`Артанян...