Бях сам много дълго време..
за мен това се превърна в бреме,
чувства раждаха се в мен всеки ден
на самотата бях в злокобен плен.
Ходех и бродех и мир не намирах
душата ми и сърцето раздирах,
сам по пусти пътища шофирах
никъде тая любов не откривах.
Подхвърляха ме като прясна риба
от мрежата в купа без право на жалба.
Отчаян бях, не мислех, че ще намеря
любов и отношение от друга материя.
Отхвърлен ли съм, защото не ставам?
Чуждите очаквания ли не оправдавам?
Имам право за своето да се надявам
искам го,а дали накрая го получавам?
Не знаех отговорите до мига, когато
замерих в бездната моето злато,
тогава към небето бясно полетях
и всякаш нещо важно ясно осъзнах.
Живота ми е бил напълно празен,
но случайно от нея бях полазен
жената, която заби в мен своето жило -
инжектира там чувство могъщо и живо,
в сърцето ми едвам туптящо лениво
се случи нещо необяснимо красиво.
За кратко ме дари с приятни моменти
с нея бях сключил всички абонаменти
часове , минути,секунди са изпепелени
всякаш времето изостави своите смени.
Но дали тези усилия бяха оценени,
дали дните ми в слепота пропилени?
Не искам да помислям за издънка,
че само мисълта ще ми е спънка
на тебе всякаш обичам те пише
не ми приличаш на поредно клише....
името ти на гърдите ми с големи букви
вече не търся SIMPLE долни курви.
Искам вече всичко да ми е на шест.
Започвам с теб начисто от днес!