Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 511
ХуЛитери: 5
Всичко: 516

Онлайн сега:
:: Albatros
:: Mitko19
:: pastirka
:: rajsun
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтастръмнини
раздел: Поезия
автор: ATOM

Сизиф брои поредните минути,
а камъкът на миналото тегне.
Защо реши нагоре да го буташ?
И всичките си сили да напрегнеш,
нима ще завлечеш до небесата
земята под която си погребан?!
Не помниш погребението, брате,
защото не отслужихме молебен.
Защото не положихме на гроба
напътстващите плочи за отвъдното.
Не ни вини - сами сме се заробили
в заблудата, че можем да сме съдници.
Нима не ни напусна затова?
И вечно запечата свойте устни.
Изправи към безкраите глава,
но трябваше и себе си да пуснеш.
Сега мъкни и нашите злини,
понеже сме решени да те следваме...
но стигнеш ли върха, го отмини -
защо ни е, преди да сме прогледнали?!


Публикувано от alfa_c на 18.04.2012 @ 09:35:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   ATOM

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 09:38:01 часа

добави твой текст
"стръмнини" | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: стръмнини
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 18.04.2012 @ 10:10:54
(Профил | Изпрати бележка)
В своята каменна книга Борис Христов е написал:

"Когато се умори да будува, Камъкът заспива и в сънищата си вижда как, изтръгнал се най-сетне от митическата хватка на Сизиф, сам изкачва билото на планината."


Re: стръмнини
от ATOM на 18.04.2012 @ 10:24:54
(Профил | Изпрати бележка)
именно това е - Сизиф да се пусне от себе си
:)
не стига дето почнах да чета поезия, сега ще ме заразите и по другите жанрове
то - желание имам, ама време...

]


Re: стръмнини
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 18.04.2012 @ 10:40:05
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно като епитаф(ия)... върху плочата на собствената ни гробница! :) :)
Интересно и като похват е отправянето на *послание* към Сизиф...
Хареса ми... :) :)

... ала *защо ми е преди да съм прогледнал?!*... :) :)

;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Re: стръмнини
от ATOM на 18.04.2012 @ 11:43:22
(Профил | Изпрати бележка)
нито получателя, нито подателя
са различни от мен

поописан е Сизифчо тук и нашето отношение към идентификациите ни от минало не е различно

всеки един митологичен образ е описание на архитип на нещо общочовешко

]


Re: стръмнини
от desert_inrose на 18.04.2012 @ 11:38:19
(Профил | Изпрати бележка)
а някога ще прогледнем ли
дори той да стигне, все пак, върха...

някак ми се струва, че достигането и проглеждането се сливат като хронология
но може и да греша (щото само предполагам)



Re: стръмнини
от ATOM на 18.04.2012 @ 11:44:17
(Профил | Изпрати бележка)
ще прогледнем когато ни не влече никой връх
просто ще отпадне ограничението пред взора ни

]


Re: стръмнини
от daro на 18.04.2012 @ 12:36:29
(Профил | Изпрати бележка)
Енергията в своята двупосочност - натрупване и освобождаване
олекотява материята. Мисля, че това е вложената тайна.
Отломената скала от върха със сигурност е с намалена маса в подножието.
Една идея (шанс) за отбраняване на заземеното творение от Отчаянието -
чрез постоянство, ако не може без себе си.

една олекотена следВеликденска прегръдка от мен, Венци!

(.)


Re: стръмнини
от ATOM на 18.04.2012 @ 12:49:05
(Профил | Изпрати бележка)
основен Херметичен принцип:
"Приеми всичко, отдай всичко
и така - обнови всичко!"

Приемането сме превърнали в ламтеж. Да отдаваме не можем. Затова и закостеняваме - във всеки иден смисъл.

]


Re: стръмнини
от daro на 18.04.2012 @ 13:03:50
(Профил | Изпрати бележка)
...току що публикувах едно ново...
прочети го, моля те, за да ме предпазиш от сянката...
в какво се превръщаме, когато ни обгръща

]


Re: стръмнини
от ATOM на 18.04.2012 @ 13:14:16
(Профил | Изпрати бележка)
о, аз не бих могъл от нищо да предпазя
иначе, нали знаеш, че те проверявам
от контингента си ми

]


Re: стръмнини
от erka на 18.04.2012 @ 14:14:38
(Профил | Изпрати бележка)
Не ни вини - сами сме се заробили
в заблудата, че можем да сме съдници.

Колкото и да сме решени да го следваме,
в заблудите няма проглеждане...

Поздрави!


Re: стръмнини
от ATOM на 18.04.2012 @ 14:44:45
(Профил | Изпрати бележка)
знаеш ли къде е микроскопичното изходче

в последния ред - в осъзнаването и приемането му
първа стъпка към освобождение

]


Re: стръмнини
от erka на 18.04.2012 @ 15:04:28
(Профил | Изпрати бележка)
така де, ама нали трябва първо да го осъзнаеш,
пък после и да го приемеш,
а това не е лесно...:р

]


Re: стръмнини
от ATOM на 18.04.2012 @ 15:28:26
(Профил | Изпрати бележка)
абе ако е в последния ти ред - все е нещо

]


Re: стръмнини
от Musketar на 18.04.2012 @ 14:29:00
(Профил | Изпрати бележка)
!!!


Венци...


Re: стръмнини
от ATOM на 18.04.2012 @ 14:46:07
(Профил | Изпрати бележка)
когато един Мускетар ти остави това

можеш само да се надяваш, че не е предизвикване на дуел

]


Re: стръмнини
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 18.04.2012 @ 14:33:52
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/
Това си е философско стихотворение. :)

Не мога да кажа, че не споделям подобни алюзии, не мога да кажа и, че ги приемам присърце.
Но във всички случаи въпросите, които поставяш си струват.

Освен, че тук намерих нещо от източните философии - темата за освобождаването на "аз-а", намерих и някаква препратка към човека Иисус... (На древногръцкия мит няма какво да му се коментира, той е еднозначен, но дори и чрез него ти си намерил начин да кажеш това, което мислиш).

Финалът ти ме кара да се питам нужно ли е да показваш цветове на слепец. Ама в съвсем същото време си мисля, че на слепец могат да бъдат показани звуци. В хармония, да речем...

Просто би ми било непосилно тъжно, ако няма няма никакъв път към същество, което обичаш...
А че миналото пречи, без съмнение е.

P.S.
Aaa... ако основната ти идея тук е била единствено самоосвобождаването в стил "Св. Иван Рилски" и други отшелници, пак е добре, но просто съзрях повече пластове...

Поздрави от кот! )



Re: стръмнини
от ATOM на 18.04.2012 @ 14:49:33
(Профил | Изпрати бележка)
пътят към което и да е същество минава през себепробива, защото иначе ще виждаш по собствените паравани само чуждите сенки

тоест - пътят към някой/нещо, е пътя към себе си - чисто формално
неформално - пътят е отвъд себето

Иисус е казал същото, казано е и на Изток

]


Re: стръмнини
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 18.04.2012 @ 17:58:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Мъдър и търсещ отговори, Венци! Рядко срещана птица си ти.
Поздрав!


Re: стръмнини
от ATOM на 18.04.2012 @ 21:58:26
(Профил | Изпрати бележка)
те, тези не ги ли отстрелват бракониери
:)

]