автор: barona_36

Не вярвайте, че аз съм се изгубил,
дори камбанен звън да възвести,
че с раница на гръб и шапка груба
съм хлътнал зад невидими врати.

Какво отнасям – скърби и неволи,
kакво оставям – знае само Бог.
Не слушайте, че бил съм тежко болен
от рак. Аз бях разкъсван от любов.

И както Йона в гърлото на кита
е пеел псалми късно до среднощ,
в живота влезнал, барем се опитах
добър да съм или по-малко лош.

В мен птиците простреляни гнездяха,
дървета сухи се сдобиха с плод.
Накрая взех, че вдигнах светла стряха,
но тя не се изпълни със живот.

На паметта под тънката коруба
прелистих дни, отплиснали далеч...
И се търкаля шапката ми груба,
подгонена безмилостно от смерч.