"Едно щурче, загубено в тревата,
оплаква самотата си.
Дори и вятърът не смее да въздъхне."
Васил Урумов
Тих тротоар, липи и пъстроцветия...
Започва - ей - от детската градина...
А с магазина "Всичко - за по лев",
се свършва уличката с твойто име...
Какво от туй, че времето тече?...
Не знае то поеми и сонети...
То булевардите кръщава на царе,
а само сетните сокаци - на поети...
И... нека утре да е делник...
На уличката вечно е неделя -
безкраен ден, във който ти живееш -
в липите и в най-нежните алергии...
И, чуй, въздиша твоето щурче...
Тук мислите си вятърът подрежда...