Усмихна ни се, пролетно природата,
а днес зарадва ни, Великденският дъжд...
но все тъй тъжни, омърлушени са хората,
прегърбени... от тежкия житейски кръст.
Уморен от мисли, спрях се до една кайсия,
магията, на капката дъждовна да открия.
Цветът и приказен, от клоните прелива,
там капчицата зърнах, нежна и красива.
Доближих се, да я видя по отблизо...
а тя сякаш блесна, още по щастливо.
Поклоних се, приказно ми се усмихна тя...
и видях във нея...слънцето и любовта.
С надежда ме дари, прошепна ми за вярата,
онази приказка отново ми разказа...старата.
Подари ми щастието капката, и светлината,
капчицата малка...скрила в себе си Земята.