автор: Albatros

Някой ден ще изчезна в безмера.
Ще летя върху Божия свят.
И за мен ще запишат в тефтера –
мръдна нейде за кратък обяд,
малко спа, пи кафе – и излезе,
бе решил да изкара стоте,
писа в нощите прози, поезии,
без да пита кой всъщност чете,
мина с песен гори и дъбрави,
взе петте си пари от света
и в замяна какво ни остави? –
само няколко прости неща –
тютюница, перо и луличка,
шепа миди, тесте за белот.
Беше смахната Божия птичка,
но какво – и това е живот.
Потърсете го утре – на плажа,
цял ден ходи по пясъка бос…
Бях войникът от римската стража,
който бич не въртя
над Христос.