Аз съм дъжд,
който бие тревожно в прозорците,
който чука в стъклата
на приспаната съвест,
по вратите затворени
на студените спящи сърца.
Аз съм дъжд,
който мие в стъклата сълзите на вятъра
и посреща деня пак с надежда.
Аз съм дъжд
пълен с чужди въздишки и погледи
и с безброй отговорности
пред света, пред земята и хората –
пълен с тайни
и със загадъчни шепоти,
на безброй съвместимости станал свидетел.
Аз съм дъжд, мойте капки са бисерни,
малки топли елмази в априлския ден –
дъжд Великденски и възкресителен ,
премълчал и изстрадал, простил
на безумства безброй причудливите странности,
глашатай на човешките болки и радости.