автор: pc_indi

Като загадъчен, най-ярък диамант,
като бинду
красиш челото древно на небето.
Халдейци, перси, шумери, атланти
в зениците на паметта ти светят.
В недрата ми щом притъмнее и боли,
когато бавно мръкват всички сетива...
умееш тази тъмна болка ти, нали?-
кажи ми как се ражда светлина!
И щом градините в сърцето под снега
притихнат, и цветята не говорят...
на цветето ти знаеш как да бдиш в съня-
кажи ми как се ражда пролет!
Изгубя ли копнежите си в бездни стари
и чувството, на любовта в очите облачни,
спомни ми за Таммуз и за Ищар,
кажи ми как се ражда обич!
И спри до там. Не ми разкривай тайната,
не искам с лекота да различавам
цвета на нишките, които ме създават,
как тази трудна обич ме спасява.




* акадското име на Сириус