автор: alida

Парковото езеро е блато.
Пълно с жаби, чакащи за обич.
Виж как бягат мъничките патета...
от човеци се страхуват, може би.

Паралелно идваме за срещата.
едновременно и май че се усмихваме.
Две пътеки водят ни към себе си
докато към нас се преоткриваме.

Спри и разкажи ми за надеждите,
толкова гьолено, мирише утрото.
Искам да ми шепнеш за копнежите.
Искам да те гледам и да слушам.

Някъде далече се отнасяш-
отиди със мене във Ахтопол.
После от водата ще ме вадиш-
към земята в споменът си, топъл.

И леглото скърцащо, таванът
ти напомнят минали любови.
Стихове ти пиша, не романи.
В книгите ти скривам си подкова.

Нека да ти кажа още нещо...
Сигурно телата са обвързани
как се определя, че е грешно?
В понеделник няма да е бързане.

Днес сме тихи, повече от всякога
След Великден, като след причастие.
Ще разказваш ли за мене някога?
Паралелът може да е щастие.