автор: Albatros

Ако някога остарея
и натрупам за пенсийка стаж,
ще ловя цял ден рибка на кея,
а през юли ще ходим на плаж.

Аз ще бъда щастливо старче,
ти край мене – щастливо бабе.
Все така ще ти свалям квазарчета
от бездънното нощно небе.

Ще ти казвам – обичам те, бабче,
ще те кича с глухарче и цвят.
И – по-тихи от котешки лапички –
времената през нас ще летят.

Ще живеем в къщица изкорубена
в тихини – на ръба на света.
И ще бъдеш тъй хубава, хубава –
както в нашите млади лета.

Нека иде към нас снеговеят.
Ще те пея аз – вятър из степ.
Ако някога остарея,
много ща да е нейде край теб.