| Тъжна реплика на два стари вица Калта се лепи и изува съдраните му галоши. Оръфаното въже тегне и прежуля щръкналите му кокали, като кръста рамото на Христос. Върбата отсреща е неговата Голгота и колкото повече я наближава, толкова по-желана става.
Седемте му дечурлига ревят в кирпичената къща и го молят да се върне. Да се върне и да ги гледа как вехнат от глад. Три години валя колкото за Бог да прости и когато поникнаха хилавите картофи рукна божието наказание и отнесе стъблата им. Онези същите стъбла, изгризани от бръмбара.
Ще се беси... Дано Господ се смили над гърчавото му тяло поне отвъд и нахрани изпосталелите му дечурлига.
Когато нарами въжето Минка - жена му не обели и дума. Гледаше го с празния си поглед и опитваше да кърми Гръгърчо с изсъхнала цицка. Най-малкия още няма зъби и усилено смуче цицките на Минка, а като не пускат нищо реве та се забаква.
Препъва се в лепкавата кал покрай реката и търси удобен клон да преметне въжето когато чува слабия вик на Минка. Вика, по-скоро хрип като от съдиращ се зеблен чувал го стресна. Няма ли край тая трагедия!? Дали не умрé някое от дечурлигата...
- Ееей, Стояне! Яла, яла...! Къде тръгна бе пустиняк!
- Ще се беса, не видиш ли ма!
- Кой ти дава да се бесиш бе, мършо! Яла тука!
- Човек не може и да се обеси на спокойствие!!! За к`во съм ти?
- Яла, че и Гръгърчо прояде!
* * *
Клона е висок, но удобен. Успя да преметне въжето от третия опит и като се увери в здравината го насапуниса с парчето сапун, дето бе скрил от Минка. Върза хубав клуп. Завърза другия край на възлестия дънер и се покатери сръчно по клона.
Ето, че е време. Три кадънки пееха в разлистващите се клони и нехаеха, че си отива. Реката се лее пълноводно и прави пролетни въртопчета покрай брега.
Прощавай Господи и ме чакай. Ида, рече Стоян и скочи. Въжето изскърца под тежеастта му, клона изохка мощно и ... се скърши. Стоян цопна в придошлата река сред мощен фонтан. Водата е дълбока и започва да се дави. Страх и паника инжектират мощна порция адреналин в кръвта му. Зацапва с ръце и крака и накрая се добира до спасително коренище.
Измъква се като мокър пес от барата и отърсва жалките си дрехи.
- Ту, дееба! Заради едно бесене щех да се ỳдава!
Публикувано от viatarna на 11.04.2012 @ 16:26:27
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Тъжна реплика на два стари вица" | Вход | 6 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Тъжна реплика на два стари вица от seso-sms-o на 11.04.2012 @ 22:03:59 (Профил | Изпрати бележка) | И баба ми викаше: ти ше идеш на дунува и с`са удавиш, ма после ща прибиа!:) |
Re: Тъжна реплика на два стари вица от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.04.2012 @ 16:24:30 (Профил | Изпрати бележка) | И бой ша едеш, и гладен ша стоиш! Та да ти доде акъла ;) |
]
Re: Тъжна реплика на два стари вица от Vesan (proarh92@abv.bg) на 11.04.2012 @ 22:25:15 (Профил | Изпрати бележка) | Добри реплики на хубави вицове, ама много тъжно бе, Лео... и като си помислиш, че пак е същото... |
]
Re: Тъжна реплика на два стари вица от Vesan (proarh92@abv.bg) на 11.04.2012 @ 22:25:44 (Профил | Изпрати бележка) | Добри реплики на хубави вицове, ама много тъжно бе, Лео... и като си помислиш, че пак е същото... |
Re: Тъжна реплика на два стари вица от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.04.2012 @ 16:23:26 (Профил | Изпрати бележка) | Същото, ама тъжно,
тъжно, ама същото.
И като си помисли човек, все в едни и същи тресавища попада, в същите паужини се оплита, въпреки, че много добре ги знае, и пак ..... |
]
Re: Тъжна реплика на два стари вица от vladun (valdividenov@abv.bg) на 11.04.2012 @ 23:42:06 (Профил | Изпрати бележка) | Автентично звучат така, харесах много, Лео!:) |
Re: Тъжна реплика на два стари вица от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.04.2012 @ 16:21:42 (Профил | Изпрати бележка) | Хм, и аз не мога да се засмея нещо тая "автентична" седмица. А не съм от вярващите, повярвай ;))) |
]
Re: Тъжна реплика на два стари вица от galiakara на 12.04.2012 @ 10:25:58 (Профил | Изпрати бележка) | На кой както му е съдено, така умира! :))) Уж е весело, пък е толкова тъжно... Добре, че финалът е "успешен", за героя ти, де! Хареса ми, Лео! Поздрав! |
Re: Тъжна реплика на два стари вица от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.04.2012 @ 16:20:46 (Профил | Изпрати бележка) | И да ни е тъжно, важното е да са щастливи кокошките ;)))))))))))))) |
]
Re: Тъжна реплика на два стари вица от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 12.04.2012 @ 10:32:27 (Профил | Изпрати бележка) | знам ги и аз тия вицове, но така интересно не бих могла да ги разкажа! |
Re: Тъжна реплика на два стари вица от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.04.2012 @ 16:19:47 (Профил | Изпрати бележка) | :)))))))) Извини ме, но се сетих, че това е стандартния отговор на виц: А аз го знам по друг начин ;)))))))))))))))))))) |
]
Re: Тъжна реплика на два стари вица от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 12.04.2012 @ 16:24:50 (Профил | Изпрати бележка) | добре де, ще кажа просто, че ми харесаха |
]
Re: Тъжна реплика на два стари вица от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.04.2012 @ 16:27:59 (Профил | Изпрати бележка) | Но, моля те.. свободна си да коментираш както ти е по сърце. Не се засягам, само се сетих, че винаги когато се сберем на алкохол и вицове все се намира някой, който ги знае "иначе".
Инак оценявам това, че си ги харесала, Жени и се радвам, че има някои, които ме и харесват. Поздрави и весели празници! |
] | |