автор: dheh

Вече две седмици без твоята любов, любов моя
Без нашата съвършена градинка
Малките алеи по които ме водеше за ръка
Помниш ли всичките водопади
Да, държеше ме за ръка
По хълмовете отрупани с цветя
А всъщност бяха грозни тротоари
Напукан асфалт сред кънтящите блокове

Днес ще обуя жълтите си сандали и ще сгъвам всичко напречно
Слънцето и хромия му цвят
Пружината на телефона
Не, няма да поглеждам към телефона, любов моя
Ще се храня от корема на тревожната пролет
От нейния неизчерпаем източник
И от устата ми ще капе мед
И всички останали неща
С които се хранят насекомите

Ще се сепна от плесниците които предрекоха крясъка на птиците
Знам пясъка който полепва по ходилата
Помня историите за слънчогледи, които си измисляхме
Помня края от самото начало
В края на галактическото спокойствие
Ще гледам как преминава всяка минута без теб
И ще й казвам сбогом