автор: galina

Полудяха вишните на двора,
полудяха в своя див цъфтеж,
ароматен привкус на безгрижие,
без да пита, в мен нахлува днес.

И взривява зимните неволи,
тъмните предчувствия за студ,
и лудешки огън в мен подпалва,
на угрижения ден напук.

Полудяха вишните и няма
кой да спре безумния цъфтеж,
а край мен светът по-шарен става
и прелива от нескрит копнеж.

Полудяха вишните, но нека !
С пролетно взривени небеса,
вдишвам обич и престъпям леко,
по дъга от кипнали цветя.