Заслушах се във приказката на морето,
заслушах се и в повика от неговите дълбини.
От всичко чуто трепнаха душата и сърцето,
изляха болката,а тя се сля със морските вълни.
И тогава отворих раковината на Любовта,
посипах я със пепелта във моите ръце,
усетих как простена,но я размесих и с кръвта
изляла се от раната в душата и моето сърце.
Отново трепет,а раковината пред мене оживя.
Разказа ми за чужда радост и за чужди болки,
с черупките загреба морска сол и я преся,
с пресятото запуши раните ми малки ...
Ала солта пропиваше във мен,
разтегна с друга болка тя душата
и пак сърцето трепна,отново бях във плен,
от шепота на раковината и светлината.
И утрото дойде,а с него приливът,
със морските вълни и нежният им вой.
Тогава с плачещи очи погледнах Изгревът,
а той със топлина заля душевният покой ...
29.03.2012