автор: tiamat

Ни с начало, ни с край
Тази история се повтаря.
Отново и отново всеки един живот
Защото знаеш ли-
как е трудно да обичаш вятъра.
Вярна до смърт,
И пак отначало,
всеки път, когато изгревът заспи
и нощта обещае присъствие на пеперуди.
Танцувам боса по жарава,
А нозете ми са предсказание
За негасена жарава в очите ти.
Поиграй си с кичур коса,
Навий я на пръст,
както нави Луната
И помни- всички звезди са тук
Танцувай,
без спир. Спреш ли - изгаряш от корена
до небето, което докосва песента ти.
А жаравата се превръща в клада
Танцувай с вятъра,
Който няма ни начало,
Ни край,
Само обещание за дишане
и още един живот- за да го обичаш.